Уан Юнбин и неговите „Нощни разговори край огнищeто"

Източна мъдрост, органично израстваща от конфуцианската етика е в същината на „Нощни разговори край огнището“ на Уан Юнбин. Изданието е в превод от старокитайски и излиза за първи път в Стария континент.

 

В китайската литература има три книги, обединени под общото название „трите чудни книги на житейската мъдрост“. Първата от тях е „Нощни разговори край огнището“, писана от Уан Юнбин през епохата Цин (1644–1911). Заглавието на втората е „Разговори за корените“, позната на българския читател като „Корените на мъдростта“, и е дело на Хун Дзъчън от династия Мин (1368–1644). Третата „чудна книга на житейската мъдрост“ е „Съкровени записки край прозорчето“, създадена също по време на династията Мин от Чън Дзижу. Всяка от тези книги е писана в жанра „миниатюри от чисти слова“, познати в западната литература като сентенции, фрагменти, мъдри фрази, крилати думи и т.н. Между западното и източното разбиране на подобни мъдри мисли съществува обаче известна разлика, която най-вероятно е породена от различния подход на двете култури, описан от известния китайски писател Лин Ютан – „подходът на фактичността“, характерен за Запада и „подходът на ценността“, следван на Изток. Докато европеецът се позовава винаги на цифри, факти и данни от изследвания, за китаеца е „много по-важно сърцето да е на правилното място“, не можем да не се съгласим с Лин Ютан. Именно в този дух и от гледна точка на различния подход на ценностите е написан и трудът „Нощни разговори край огнището“ от Уан Юнбин.

 

 

Още с появата си в средата на ХІХ век произведението се радва на голям успех; тя е любима книга прочее и до днес в Китай. Може би това се дължи на факта, че „Нощни разговори край огнището“ в немалка степен отразява традиционен Китай в интимните му детайли и отчасти разкрива първопричините за това, което прави Китай същинския Китай. Подобно на другите две „чудни книги на житейската мъдрост“ и тази съдържа отделни мисли, обединени не от обща тема или сюжет, а от светлината на ярки искри от огнището на мъдростта. В основата на редица източни творби за житейската мъдрост – каквато е и „Нощни разговори край огнището“ – стои конфуцианският хуманизъм, който, смята още Лин Ютан, е лицето на китайския хуманизъм. Докато западният човек разчита в мъдрите мисли метафизика и мигновени проблясъци на озарен от прозрение ум, на Изток мъдростта се корени в живота на личността, семейството, обществото, ражда се от съгласувания със самия живот нравствено-прагматичен Път на мъдростта, а не от абстрахиращия се разум. Един от принципите на Уан Юнбин е бил именно да не учи учениците си на неща, които сам не е изпробвал и изпълнил; знанията, които той е настоявал те да усвояват, са знания именно в конфуцианския смисъл.

 

„Нощни разговори край огнището“ е в превод от старокитайски, дело на китаиста Петко Хинов, който прониква в същината: „В миниатюрите му се среща и „игра на думи“ или по-скоро на йероглифи, но тя не е плод на остроумничене, а на поетична дидактика, която оперира със стила по един традиционен за китайската словесност начин именно поради нравствено-ценностни подбуди, а не заради блясъка на самото остроумие.“

 

Изданието е първи превод на книгата – която е част от поредицата „Изток“ – на европейски език.

Автор: Ралица Солакова